Поезия

Аз и ти

Аз и ти

Отдавна чакаме със тебе може би,

прозрения пулса да диктуват.

Но всеки май ме връща сред онез липи,

там устните сърцата ни щурмуват...

 

Старица мъдра кройки на одежди шие,

но платът е с багри непонятни.

Досущ като словата ми гнездо ще свие

въздишка нежна от чувства необятни...

 

Слепецът би прогледнал в този миг,

би ахнал, би прошепнал даже стих.

И от поет - слепец ще стане пак със вик.

Но нека вика, вятърът ще бъде тих...

 

В косите ти покой той ще намери,

от гибел ще спасиш безброй цветя.

И макар от страх гласът ми да трепери,

с топъл дъх ще му зашептя:

 

Да те остави и цветята да погуби,

че тебе мога само аз да те погубя.

И щом избяга и в тъмата се потули,

ще те целуна, дори да те загубя...