Поезия

Грешниците не умират

Грешниците не умират

В мрака светлина се буди,

телата сплетени - безумно луди…

 

Мъжът докосва я

и бавно плъзга своята ръка.

Жена и стон се сливат във река…

 

Така заедно поели

по този стръмен склон.

Грешниците онемели,

пресекли вечен Рубикон…

 

Не стиховете гръмки

ще покажат нам

как железните им брънки

се разтапят в жарък плам…

 

Не любовните сонети,

нито тежките куплети

дават сила на страстта.

Тази сила дава я

единствено греха…

 

Грешниците не умират,

погледи във тях се взират...

Легендите ги завещават,

обричат ги и ги спасяват…

 

Тезей Б. Хирон