Поезия

Кажи ми

Кажи ми

 

Очите ми говорят си със теб
и речта е сладка като пчелен мед.
Аз искам ръцете ти да хвана
и да те издигна с поглед,
да останеш няма...

Не искам просто думи,
затова мълчи.
Ако ще говориш,
кратко ми кажи...
Защо винаги така ме гледаш,
защо ме искаш и с кого споделяш?

И ако всички тези бляскави искри,
са, всъщност, купища мечти,
преплетени със бягство и игри,
погубени ли ще сме аз и ти?

Или напротив...

След искрата следва ли пожар?
Ще построим ли нашия олтар?
Ще звучи ли силно мощният фанфар?
Ще се принесеш ли, тиха, в дар?

Ако бъда мъж докрай,
ако момчето в мен изчезне,
ще цъфти ли розата през май,
или по детския ми смях ще вехне?

Твоята усмивка нежна
ми напомня за жена.
И сърцето ми с надежда
бие заради страстта...

Когато с поглед те издигна
и сваля те сетне пак при мен,
няма повече да мигна
и ще светя, всяка нощ и всеки ден...