Поезия

Лято

Лято мое, препускащо и светло лято...
Лято, скрито във крилете на отлитащото ято...
Лято на усмивки, въздишки, обещания,
лято на искри и рицарски деяния...

Лято на писма в бутилки, на терзания,
на обети вечни и на колебания...
Лято на крехката ни младост,
лято, лъхащо на крепка радост...

Лято, споделено със целувки,
и небе със светещи безброй светулки...
Лято наше, на безбрежната любов-
да ме оставиш – за това не съм готов...

И все пак, ако тръгваш,
Ако много, много бързаш...
Подари ми спомена за теб с писмо в бутилка,
и клечица в кибритена кутийка...

Да я запаля и в един единствен миг,
да пламне белия и прашен лист...
За да сгрееш за пореден път,
Душа облечена във тленна плът...

Тезей