Поезия

Очакване

Никога преди не те бях усещал-

с туптящото сърце и парещия дъх...

Винаги преди те бях осмислял-

с пияното небце, просто като сън...

 

Ти идваш вечер- нежна и засмяна,

понякога ми пееш, аз пък онемявам.

Друг път си огън и утрото таи жарава,

и макар да тръгваш, сладкия ти вкус остава.

 

Обичта е вярна на малцина,

казват - само на призвани,

За мен и теб са неизбродими

пристанищата, тъжните самотни гари.

 

По пероните те търсих.

Там- не те намерих...

По кейовете скърцащи и сиви,

играеха сами вълните диви.

 

Обичта е вярна на малцина,

а ти оставаш само през нощта...

Хиляда пъти исках да замина,

но стоя и чакам новата луна...

 

Тезей