Поезия

Орис

Загледан в дъното на празна чаша,

мисля за отпитите и тежки глътки.

Кажи ми как мечтата наша,

стана стон от отиващи си стъпки?

 

Но те не си отиват безвъзвратно.

Като поразена от магия,

ще се връщаш винаги обратно,

защото да си с мен е орисия.

 

И макар, че циганката лъже,

с вперен поглед в бялата ми длан,

тя бъдещето няма как да свърже

с нашия красив, безумен блян.

 

Да бягаме и все да се намираме

би убило всички предсказания.

Ала ориста ни е да не умираме,

ще бъдем вечни в нечии предания.

 

Тезей