Поезия

Отражение

Отражение

 

В одеждите на мойта гордост
се бурно, с плач роди...
И тогава още непокорност
в ума ми бясно заструи...

С кръвта от мойте вени,
с плътта от мойта плът,
със сълзи от очите ми зелени
се покри и пое по своя път...

И веч не беше част от мене,
направи първи крачки с гръм.
Постави ме безжално на колене!
Звездите падат и е страшно вън...

Печалната ми същност в огледало
събира цвят за образ нов.
На раменете с черно наметало
се боря с тебе, с твоя зов...

Защото той ехти навеки
по-силно от камбанения звън.
Убива бавно в мен човека
и потъвам в адския си сън...

Яремът и юздите на конете
няма как да спрат тази колесница.
Треперят даже боговете,
а портретът ми остава скица...

Ще се смилиш ли някога, се питам.
Музо, заради теб съм клет...
Какво трябва още да изпитам?
Човек ли съм или поет...

 

Тезей Б. Хирон