Поезия

Посейдон

Музи, за бурите ми говорете!

За силата на вятъра и морските вълни,

заради младостта си- юнгата го пощадете.

За капитана не мислете –

в очите му искрят мълнии!

 

Тютюнът пиперлив догаря във лулата.

Димът премрежва  поглед устремен.

Остава ясен само образ- на жената,

той няма как да бъде замъглен.

 

Тя стои и на носа, и на кърмата,

с развята рокля и пуснати коси.

Готова е да скочи смело във водата,

Да се жертва, но мъжа си да спаси...

 

Посейдон не иска да я вземе,

за друго е дошъл и капитана знае,

какъв дар може само богът да приеме...

Време е да се изповяда и да се покае!

 

За всички празни обещания,

за всички клетви, подпечатани със ром,

за онези – тихите страдания,

за оставения празен дом...

 

 

Музи, за бурите ми говорете!

И когато те ме отнесат на края на света,

изпейте песен и при нея ме върнете!

Заради нея ще се съживя...

 

Тезей