Поезия

С мен

С мен

 

Ела при мен!
Искам те така,
загърната в сатен,
със сплетена коса...

Остави ме сетне да гася пожари.
Косата ти да разплета
и макар цялата да париш,
сатенът също ще сваля...

Болката по мойте пръсти
устните ти ще церят.
Ти си жена - пустинно слънце,
а жаждата сълзите ми ще утолят...

Голотата ни е свята тайна
и грешни сме във всеки век.
Но слабостта ни тъй безкрайна
не ще намери нужен лек...

Ела при мен!
Искам те така -
грешна през деня,
дваж по-грешна през нощта...