Поезия

Срамните ми мисли

Срамните ми мисли

 

Срамните ми мисли
за теб започват
с първата глътка уиски
и първото кубче лед.
Те минават през паяжината
горе вляво, тихи.
И не я докосват почти.
Паякът спи.
Те са бъдещи въздишки по
изпотеното стъкло.
Следи от целувки по арката
на спаляната...
Срамните ми мисли
са близнаци на твоите срамни устни...
И вече не е тихо.
Фонтани от емоции тътнат
и се удрят в тавана.
Може би по тялото ми
има открита рана.
От захапване, от одраскване...
Но така действат срамните ти ласки -
нежно убиващи,
силно докосващи,
малко объркващи,
много възбуждащи...
Пускаме чаршафите сега,
вече са завеси.
Не ни трябват и те,
защото сме слети...

 

Тезей Б. Хирон