Поезия

Жена

Жена

 

Как искам силно да извикам
и мълнии да ударят,
да разцепят този небосвод.
Че ти си ад
и алено червен е твоят цвят.

И не дъждът, не росата
могат да те угасят.
Дори молитвите вековни
няма как да те спасят...

А беше там, във онзи храм
накрая на света.
Разпната на кръста дървен
от Атонската гора...

Мина боса сетне
по парещата жар.
Целуна ме и ме превърна
от човек във звяр...

Как искам силно да извикам,
че ти си ад!
Че в твоя огън чезне
есенния пад...

 

Тезей Б. Хирон