Март преди пролетта

Нямаше ме извествно време. Бях насаме със себе си. Винаги в края на зимата се опитвам да постигна душевен мир, за да се събудя като нов с настъпвнето на пролетта. 

 

Март е толкова...женски. Някои дни са топли, други духа студен вятър и ме пронизва, стига до костите ми. Има дъжд, има сняг, има... всичко. Това ме подсеща за думите на писателя Александър Урумов, който споделя своите мисли относно нежния пол по един прекрасен начин:  „Жената е последната версия на Създателя – интуитивна до съвършенство и безкрайно устойчива.“ 

 

Така е. Едно ребро не е достатъчно, бих ги дал всичките. Бих изял не една ябълка, ако ми е подадена от ръката, която за мен е единствена. Бих носил греха, с него и срама, ако така ми е било писано. И нека Бог ни прости! 

 

Март е прераждане, а без жена то е невъзможно. 

 

Ваш, 

Тезей