Минус 10 градуса

Минаха няколко дни, родиха се още истории. Защото всеки ден е миг, способен да отекне във вечността. Зависи от смисловата тежест, която му придаваме. Значимите дати остават, някои ги отбелязваме и честваме всяка година, други искаме да забравим, ала не можем.

Преди около 9-10 години, горе-долу по това зимно време, стоях на терсата и пушех, докато траках със зъби от студ. Благодарение на архитектурните подвизи на Столична община и застрояването на София, можех съвсем ясно да чуя разпален разговор от един балкон на съседния блок. Момиче и момче се караха. Вроденото ми любопитство ме подтикна да се заслушам внимателно и да си приготвя втора цигара. Бяха започнали да ме побиват тръпки и погледнах термометъра на стената - показваше минус 10 градуса.

  • Ще си тръгна! Ето сега, в студа, писна ми, не мога повече! - момичето звучеше наистина разстроено.
  • И къде ще отидеш? При него ли? Нали ти четох есемесите, мислиш си, че не знам ли? Изчезвай, айде, взимай си багажа и да те няма!

Последва мълчание, няколко псувни, които също запомних, но не искам да цитирам. Осветлението на блока светна, чуха се още викове и ругатни, след миг вратата на съседния вход се отвори и под лампата видях едно момиче, облечено с тънко яке, което, хлипайки, стискаше в ръката си малък сак, оглеждайки се трескаво във всички посоки. Телефонът й звънна, тя вдигна след миг колебание. Поглеждайки към прозорците на балкона, разбрах с кого говори. След около 3-4 минути чух едно "НЕ!", което тя извика доста отчетливо, и в този момент светлините на таксито се появиха зад ъгъла. Тя се качи и си тръгна.  

Вече не пуша, но все още имам навика да излизам късно вечер, за да си избистря ума. Снощи, след поредната неделна кино вечер, отново бях на терасата за кратко. Термометърът показваше минус 10 градуса и тази история изскочи в ума ми. Погледнах към съседния блок. Две малки деца скачаха и лудееха, докато родителите им, викайки, се опитваха да ги усмирят. Познавам тези деца, както и родителите им. Усмихнах се. Очевидно февруарският студ беше сковал сърцата на двама души преди време, но не за дълго, защото след плюс 10 години, те са едни щастливи хора. Не знам дали помнят онази вечер. Но, когато навън е минус 10 градуса, независимо от датата, e хубаво вкъщи да е топло.

Тезей