Насаме

Сигурен съм, че изолацията се отразява на всеки. Замислих се колко опасно е човек да остане насаме със себе си прекалено дълго време. Някак в ежедневието не усещаме тревожните въпроси, които напират да излязат наяве по всевъзможен начин. Замаскираме ги. С екскурзия, с посещение на любимия ресторант или бар, превързваме ги с надежди и молитви. И сега, когато сме сами, макар и заобиколени от близки хора, потъваме в реалността на собственото си неудовлетворение. Защото сме родени неудовлетворени консуматори, които с течение на времето биваха опитомени от материалната илюзия за свобода. Свободата никога не е била заложник на самолетния билет, нито на неограничените възможности, нито на тежкия алкохолен махмурлук, вследствие на качествени питиета.

Не е срамно да си модерен човек, да си потребител, да искаш повече. Срамно е, когато не даваш нищо в замяна. Крехкото равновесие, върху което е построен светът, е симбиозата от собствените ни реализирани мечти и помощта, която оказваме в реализирането на нечии чужди. Само в равновесие сме свободни. Без него биваме подчинени на едната или другата крайност. Или ставаме алчни мерзавци, прегазващи всеки и всичко по пътя си, или биваме изправени пред взимането на непоносими решения, с цел просто да оцелеем.

Този вирус е изпитание и светът никога няма да бъде същият след него, защото останахме насаме със себе си и всички тези въпроси, за които иначе нямаме време.

Тезей