За Тезей

Тезей Байрон Хирон е роден там, където съзведията Орион и Еридан почти се докосват. Или поне така си мисля. Открих своето alter ego*, в една ясна нощ, когато се реех сред звездите с телескоп. Тогава за пръв път усетих това желание да опиша легендите и историите, да разбъркам фикцията и фантазията, така както умея и да видя какво ще се получи. Всичко стана спонтанно и не вярвах, че някога ще се осмеля да споделя зачеването на мистерията и магията, което представлява себеизразяването, посредством емоции, написани и прекроени според моята мяра. Всъщност смятам, че това именно е талантът. Силата, която се буди в един момент  в твоя АЗ и помита всички въпросителни, относно същността ти. Тя просто извира и или успяваш да я укротиш, опитомиш и насочиш, или загиваш от нея (метафорчно и/или буквално).
    Целият процес много ми приличаше на обяздването на див жребец. Той беше там, пред мен и го виждах всеки ден зад оградата, как се мята непокорно, как троши преградите, които го спират и а-ха да избяга на свобода. Никога не бях яздил, само си бях представял, че го правя, но красотата му ме накара да искам да се науча да яздя. С всеки изминал ден чувството ставаше все по-силно, гъделичкаше ме, не ми даваше да спя, да ям, спрях да правя секс, исках само да успея да опитомя тази различна, жива страст. Престраших се един ден... Казах си: „Да, може и да умра, още прескачайки загражденията и доближавайки го на по-малко от пет метра, но нима не умирам всеки ден, докато просто се чудя, какво би било, ако...“
    Една сутрин станах треперещ, а нямах треска. Мислите ми  уж бяха подредени, но всъщност в главата ми беше хаос. Просто не можех повече. Прескочих огражденията, изправих се пред животното, гледахме се и никой не трепна. Подадох му ръка, той пръхтеше, докато в следващия момент го хванах здраво за гривата и скочих отгоре му, без въобще да зная какво по дяволите правя. Или щяхме да се сдвоим и да препуснем заедно отвъд безкрая, или щях да падна и да си пукна ребрата, главата, да умра... можеше и да оцелея... но на каква цена? И тогава някак всичко се подреди.
Често изправени на ръба на своите възможности откриваме още една част от себе си, за която сме имали просто смътно усещане, че съществува.

Добре дошли в света зад Червените завеси.
Насладете му се.
Това е моят свят.
Вече е и Ваш..